Младостта и любовта срещу "калъфния живот"
Таня Атанасова
МЛАДОСТТА И ЛЮБОВТА СРЕЩУ “КАЛЪФНИЯ ЖИВОТ” ИЛИ ЕДИН ВЪЗМОЖЕН УРОК ПО ЧЕХОВИЯ РАЗКАЗ В 10 КЛАС
Да се работи върху прозата на Чехов въобще не е лесна работа, даже и в хуманитарна паралелка, какъвто е урокът, който е изложен в следващите редове1
Какво ни се струва необходимо да маркираме предварително, а и по хода на беседата, като литературно-исторически и биографичен контекст, за да се опитаме да четем Чеховия разказ, т. е. прозата на писателя след 1887 г., в посока и обем, които могат да удовлетворят изискванията за тази образователна степен, да спазят много важния според нас баланс между естетико-познавателно и емоционално-нравствено преживяване и по възможност максимално да активизират изучавани текстове по руска литература?
Можем да започнем с кратко встъпление: за малкия прозаически жанр разказ/новела и за фабула/сюжет, като обърнем внимание, че в развоя на краткия прозаически жанр в руската литература на 19 век характерното предимно за западноевропейската новела необикновено произ?ествие се заема от обикновена случка/история, осмислена в нейната вътре?на значимост.
За темата “малък човек” в руската класическа литература и културно-обществената ситуация в края на ХХ век: още Гогол през 40-те години на ХХ век предрича настъпване епохата на “стра?но раздробяване” (в знаменитата поема “Мъртви ду?и”) и загуба на единната и цялостна картина на света у човека. Самият Чехов в “Скучна история” (1889) сяка? продължава да разсъждава върху заключителната фраза на Гоголевия “Миргород” и “Повестта за това как се скараха ?ван ?ванович с ?ван Никифорович” (“скучно е на този свят, господа”) (учениците познават една от “Петербургските повести” - “Шинел”) с горчивите размисли на главния си герой от липсата на “обща идея или Бога на живия човек”.
В края на ХIX век отслабват непосредствените връзки между хората вследствие на интензивното социално раздробяване и диференциране за сметка на развитие на техническите средства - в резултат парадоксално(!) обикновеният човек все повече се чувства загубен и запла?ен от огромния непознаваем, бързо променящ се и стра?ен свят.
Предварителните акценти трябва да продължат с непосредствения творчески контекст - за Анто?а Чехонте - автора на къси ?еговити сценки и “пъстри разкази” (“Смъртта на чиновника”, “Конска фамилия”, “Дебелият и тънкият”, “Хамелеон” и т.н.), сътрудника на хумористичния алманах с характерното заглавие “Парчета” (Осколки), което сяка? поставя диагнозата на текущия социален живот, но и определя психологически разкъсания вътре?ен свят на “средния, масовия” човек - главен персонаж на всички Чехови текстове.
Тогава можем да пристъпим към беседа върху късните разкази от 90-те години на XIX век: “Стая №6”, “Човекът в калъф” и малката трилогия, “Йонич”, “Дамата с кученцето” с няколко главни теми - въпроси:
Какво разбираме под метафората калъф?
Кои разкази можем да свържем с темата “калъфно съществуване”, заета от метафоричното заглавие?
Калъфът - като бягство на човека от: екзистенциалните преживявания на самота, страха от живота/света, собствените си слабости - безволие, апатия, чрез заграждане, застиване само в рамките/калъпа на социалната, професионалната, личната си роля/място.
- като бягство на човека от: , чрез заграждане, застиване само в рамките/калъпа на социалната, професионалната, личната си роля/място.С какви “калъфи” и защо се ограждат от света доктор Рагин, учителят Беликов (интелигенти по презумпция)? Как се реализира конфликтът им със света на провинциалния град (типичното място на действие у Чехов) в сюжета на разказите?
На пръв поглед - в разказите се разгръща почти сатирическа критика на съвременната социална действителност (в два огледално обърнати сюжета - ако доктор Рагин като че ли отказва да живее с по?лостта на провинциалния град и търси контакти с нестандартни личности - спомнете си, че излиза от усамотението си само за да говори с младия интелигентен пациент на лудницата Громов, то учителят Беликов сяка? олицетворява единствено съществуващата социална несвобода/по?лост, която защитава с цялото си поведение - той може да съществува само в света на предписанията и забраните - “ама да не вземе да стане нещо” и по този начин държи в страх цялата провинциална гимназия, значи и града). Но зад този вън?ен конфликт съществува по чеховски скритият, вътре?ен дълбинен/подтекстов екзистенциален конфликт - на страх от живота, от свободата, от собствената си личност. Как е показан той в тези разкази?
Доктор Рагин се страхува да покаже искрено чове?ко и даже професионално съчувствие към пациентите си и се затваря в черупката на стоическо философстване за елиминиране на болката и страданието, без да ги е изпитал буквално, и попада в “омагьосания кръг” на стра?но отчуждение от света и себе си (любимата му фраза “Все едно…”), което го води към гибелта му. Разказът сяка? реализира един от многобройните неафи?ирани писателски афоризми - светът загива не от разбойници, а от равноду?ието на съвсем обикновени хора.
Ще припомним на учениците, че нито един детайл от текста не е случаен (по христоматийно известната логика на Чехов: ако на стената виси ловна пу?ка, до края на действието/разказа тя трябва да изгърми). Нека видим кои детайли в описанието на битието на Беликов символизират/са знаци на ограничения му, затворен начин на живот: в облеклото му - ходи и през лятото в топло палто, зъзне вкъщи под завивката, сяка? му е непрекъснато студено. Беликов сяка? “замръзва” и в професионалната си роля - учител по древни езици. Любимата му дума антропос (“човек" в “калъфа” на чуждия език) е израз/образ на вътре?ното му мумифициране…
Тук можем да припомним, че “преждевременната старост на ду?ата” е тъжният лайтмотив на руската литература от първия й енциклопедичен текст, “Евгений Онегин”. Спомнете си кое спасява главния герой на Пу?киновия роман от нея?
Чрез любовта човекът в руската литература се пробужда за индивидуален, личностен, отговорен живот (влюбването на героя на финала на “Евгений Онегин” е кулминацията на неговия житейски път и главното събитие на романа). Каква е ролята на “любовното изпитание” в коментираните Чехови разкази?
Трагикомичната любовна интрига в “Човекът в калъф” (и многозначителната й липса в “Стая № 6”). Карикатурата с “влюбения антропос” (все едно “влюбения калъф”); страхът от любовта като страх от живота (Беликов слабее и линее), от безкрайната собствена вселена - затова гротескно представяне на намереното най-после успокоение и удовлетворение - в последния калъф на земното битие - ковчега (спомнете си описанието на погребението на Беликов: Сега, когато леже?е в ковчега, изразът на лицето му бе?е кротък, приятен, дори весел, сяка? му бе?е драго, че най-после са го сложили в калъф, откъдето вече никога няма да излезе. Да, той постигна своя идеал! ? сяка? в негова чест на погребението времето бе?е мрачно, дъждовно и всички носехме гало?и и чадъри.)
“Йонич” - тъжно повествование за бързото остаряване - духовно и като следствие - физическо - на младия и ентусиазиран в своята работа лекар Дмитрий Йонич Старцев (обръщаме внимание на името и неговия код)…
Защо разказът започва с описание на емблематичното за губернския град С. семейство Туркини; “калъфни” хора ли са те? Каква е ролята им в еволюцията на главния герой? Можем ли да кажем, че те носят някакава вина за бързата духовна деградация на младия лекар?
По младежки наивният и пълен с надежди за любов и щастие Старцев попада в чужд социален кръг и се влюбва в девойка от него. Той се разочарова от това общество, но какво му противопоставя?
Опи?ете етапите на неговото влюбване (любов ли е това?). За какво говори пейзажната рамка по време на опита на героя да се обясни в любов (“Наближава?е есента и в старата градина бе?е тихо, тъжно и по алеите лежаха тъмни листа. Вече рано се мръква?е”)? Как завър?ва епизодът с неосъществената среща на гробищата (края на гл. ІІ) - (с облекчение и наслада от прибирането в каляската, и с мисълта: “Ох, не трябва да пълнея!”) и за какво свидетелства този епизод? Посочете и други моменти, в които се подсказва, че ду?евната умора, тлението рано са докоснали героя.
С какви средства (пейзаж, портретиране, предметни детайли) авторът вну?ава определено настроение?
Какво е значението на песенната фраза: От ча?ата житейска (“ча?а бытия”) още сълзи не бях пил…, с която влиза (пе?а) в града през пролетта, на празника Възнесение доктор Старцев, за по-нататъ?ното повествование / за сюжета?
Плаче ли героят някъде и за нещо?
Авторът плаче скрито (по принцип у Чехов се наблюдава обективна, неутрална позиция на повествователя към героя) за Старцев - чрез сълзите на непроменения и в този смисъл неостарял Туркин от края на разказа. Защото промяната на доктор Старцев е стра?на - видима телесно (и удвоена чрез описанията на кочия?а и колата му - в последното си появяване в сюжета тази група изглежда сяка? “пътува не човек, а езически бог”), тя е по-стра?на психологически и духовно. Старцев се е превърнал в Йонич - емблема на скуката и еднообразието/рутината на “грубия” провинциален живот (единствените му цели са парите, имота, яденето, картите); той не иска и не може да общува с окръжаващите (закостенял е в речта си, като че ли повече от баналния с остроумията си Туркин), от него странят и се пла?ат, отдавна не го уважават; той е забравил своята младост, няма спомен и за най-радостното в живота си - любовта към Котик (“За кои Туркини говорите? За онези, дето дъщеря им свири на пиано?”).
Младостта - като време за интензивно общуване-познание с/на хората и света за изковаване съпротива срещу “грубия живот” - оравноду?аването, закоравяването в емоционално-ду?евен план в потока на ежедневието, в житейската инерция, повторяемост на бита и неговите материални клопки-изку?ения. (Можем да обърнем внимание върху мотива за опо?ляването на човека у Гогол в “Мъртви ду?и”, в главата за Плю?кин: “? до такава нищожност, дребнавост, гадост може да падне човек! Така да се измени! Но нима това е истина? Всичко това е истина, всичко може да стане с човека. Дне?ният пламенен младеж би подскочил от ужас, ако му покажеха неговия собствен портрет на старини. Вземайте прочее със себе си на път, когато излизате от нежните юно?ески години и влизате в суровото ожесточаващо мъжество, вземайте със себе си всички чове?ки чувства, не ги оставяйте на пътя, после не можете ги прибра!”). За Чеховото повествование не са характерни подобни директни вну?ения, но тъжно-ироничната атмосфера на разказа ги “припомня” на любознателния читател или предизвиква подобни стремежи - за съхраняване на поривите и идеалите на младостта - у чувствителния млад читател.
- като време за интензивно общуване-познание с/на хората и света за изковаване съпротива срещу “грубия живот” - оравноду?аването, закоравяването в емоционално-ду?евен план в потока на ежедневието, в житейската инерция, повторяемост на бита и неговите материални клопки-изку?ения. (Можем да обърнем внимание върху мотива за у Гогол в “Мъртви ду?и”, в главата за Плю?кин: “? до такава нищожност, дребнавост, гадост може да падне човек! Така да се измени! Но нима това е истина? Всичко това е истина, всичко може да стане с човека. Дне?ният пламенен младеж би подскочил от ужас, ако му покажеха неговия собствен портрет на старини. !”). За Чеховото повествование не са характерни подобни директни вну?ения, но тъжно-ироничната атмосфера на разказа ги “припомня” на любознателния читател или предизвиква подобни стремежи - за съхраняване на поривите и идеалите на младостта - у чувствителния млад читател.Чехов съумява да придаде необикновена плътност на своите късни разкази - хроники на цял чове?ки живот; затова не е чудно, че някои от литературоведите на ХХ век ги определят като “разкази от романов тип”. Такъв е и:
“Дамата с кученцето” - разказ за чудото на любовта (припомняме си поетическия афоризъм от познатия вече Пу?кинов роман “Евгений Онегин”, енциклопедичен за руската литература и култура, - “Любви все возрасты покорны”).
- разказ за (припомняме си поетическия афоризъм от познатия вече Пу?кинов роман “Евгений Онегин”, енциклопедичен за руската литература и култура, - ““Калъфен” човек ли е Дмитрий Гуров? ( ДГ - донжуанството на героя като форма на “лъжата-черупка” на живота му). Опи?ете важните моменти от историята на любовта му с Анна Сергеевна…
“…едва сега, когато косата му побеля, той обикна както трябва, истински - за пръв път в живота си”; “обичаха се като много близки, като съпруг и съпруга, като нежни приятели”; “прощаваха си всичко в настоящето (и миналото) и чувстваха, че любовта им бе?е променила и двамата”; “чувства?е дълбоко състрадание, иска?е му се да бъде искрен, нежен”.
Любовта - главно събитие в живота на човека (“ядката”, “истината” на живота на ДГ), което е свързано с намиране устои и закрепване в раздробеното, скучно и повторяемо ежедневие чрез страдание и състрадание! (?звестен е Чеховият афоризъм - ние живеем само тогава, когато умираме от любов).
- главно събитие в живота на човека (“ на живота на ДГ), което е свързано с намиране устои и закрепване в раздробеното, скучно и повторяемо ежедневие чрез (?звестен е Чеховият афоризъм - ние живеем само тогава, когато умираме от любов).“Отвореният финал” на Чеховия разказ (в “Дамата с кученцето”): героите разми?ляват как да се освободят от “непоносимите вериги” на лъжата: “Струва?е им се, че още малко - и ре?ението ще бъде намерено, след което ще започне новият, прекрасен живот; но и на двамата бе?е ясно, че до края има още много, много време и че най-сложното и трудното едва сега започва.” С отворения си край и този разказ ( както “За любовта”) дава възможност на младия читател активно да съучаства с формиращите се сега житейски и битийни представи в ре?аването на вечните морални проблеми.
” на Чеховия разказ (в “Дамата с кученцето”): героите разми?ляват как да се освободят от “непоносимите вериги” на лъжата: “ С отворения си край и този разказ ( както “За любовта”) дава възможност на младия читател активно да съучаства с формиращите се сега житейски и битийни представи в ре?аването на вечните морални проблеми.?зложените конспективно тук фази на урок върху Чеховия разказ естествено не са в задължителен ред; не се съмняваме, че всеки преподавател може да ги раздвижва и композира в зависимост от собствения си опит и набелязани задачи, от познаването на конкретната ученическа група. Главното според нас е да бъде спазена онази атмосфера на свободно общуване, на “индивидуализиране на всеки конкретен случай”, на съпричастие към всяко изобразено “късче” живот, които са част от най-важните етически и естетически достойнства на Чеховата проза и могат да се превърнат в методически ориентири при нейната интерпретация. Нали една от целите ни е да помогнем на младия човек да разпознае нещо свое в бездънното огледало на класическата литература.
__________________
1. Вариант на урока е апробиран с учениците на хуманитарните паралелки от 10 клас на СОУ “Св. Патриарх Евтимий”, гр. Пловдив, с преподавател по литература Е.Петкова и със съдействието на Народна библиотека “?ван Вазов”. При четенето и обсъждането учениците използваха препоръчаната им книга А. П.Чехов. Разкази. Три сестри. “Анубис”, София, 2001, затова тук се опитваме да не повтаряме на?ите размисли върху Чеховото творчество от предговора “За Чехов - за енциклопедичността”, които актуализирахме по хода на живия урок.
?сточник: Болгарская русистика, 2002, № 2.
